След 4 години хората в Германия ще живеят по-добре?
Отегчени, без ентусиазъм и без завладяващи послания: в случай че усещането, което оставиха участниците в берлинската държавна коалиция е предвестител на бъдещата им работа, тогава можем към този момент да гасим лампите. Нито един от тримата партийни водачи не изглеждаше изключително вдъхновен: Ангела Меркел, Олаф Шолц и Хорст Зеехофер приличаха по-скоро на участници в нагласен брак, които с тъга се пробват да извлекат нещо позитивно от обстановката. Рядко сме виждали държавна коалиция, която да поема мандата си с такава липса на възторг.
Политическа алчност и у двете страни
Ново е и нещо друго: още при подписването на съдружния контракт един от сътрудниците към този момент отвори дума за раздробяване на обединението. Разбира се, водачът на социалдемократите Шолц по обвързване увери, че съдействието ще продължи четири години, само че неговият сътрудник от партийното управление Дитмар Войдке предупреди в едно изявление, че след две години социалдемократите може да изоставен обединението, в случай че християндемократите не изпълнят желанията им. Още при раждането на една коалиция към този момент да приказваш за бъдещото ѝ заравяне – това, меко казано, е много необичайно. Политическата алчност на социалдемократите явно към този момент е много по-голяма, в сравнение с през последните четири години.
Но те не са единствените. Християндемократите също демонстрираха, че са подготвени да мерят мускули. Зеехофер със своя мастър план и Йенс Шпан с изказванията си за бедността в Германия и помощите за безработни ясно декларират, че техните партии желаят да запазят профила си и не се боят да предизвикат съдружния сътрудник, в случай че това ще донесе партийни дивиденти.
В плен на страха
Този ентусиазъм - да се опази лицето на съответната партия, както и неналичието на всевъзможен възторг при подписването на съдружния контракт демонстрират, че третото издание на необятната коалиция ще бъде много нежна структура. Видно е, че тук са се събрали три партии, изгубили изборите, които са в плен на страха, че недолюбваната необятна коалиция може в допълнение да ги тласне към дъното.
Унинието в Берлин е толкоз огромно, че чак ти иде малко да окуражиш участниците с възклицанието: Хей, това, за което се договорихте, въобще не е толкоз неприятно! Разбира се, във всеки съдружен контракт има защо да се мрънка. И четирите опозиционни партии подробно и напълно основателно изтъкнаха възраженията си против контракта.
Ако всичко бъде изпълнено...
Тримата съдружни сътрудници Шолц, Меркел и Зеехофер (от ляво надясно) след подписването на контракта за взаимно ръководство
Но под линия новата необятна коалиция в действителност има доста добър проект. Тя не затваря очи пред обществените проблеми, най-сетне ще понижи и налозите, ще позатегне тук и там контрола в областта на миграцията и вътрешната сигурност, залага без никакви ангажименти на европейското бъдеще и посвещава най-дългата глава в съдружния контракт на цифровото общество. Разбира се, можеше и повече. Но все пак, откакто сме прочели всичките тези 177 страници, с ръка на сърцето би трябвало да кажем: Ако всичко в този съдружен контракт бъде изпълнено, след четири години хората в Германия ще живеят по-добре от през днешния ден.
Най-големият проблем на контракта в действителност са самите участници в обединението. Защото от изявите им при подписването на контракта човек в действителност го обзема подозрението дали тази необятна коалиция в действителност ще оцелее още три години и половина. И дали всички тези положителни хрумвания, които са записани на хартия, в действителност ще се трансфорат в реалност.
Политическа алчност и у двете страни
Ново е и нещо друго: още при подписването на съдружния контракт един от сътрудниците към този момент отвори дума за раздробяване на обединението. Разбира се, водачът на социалдемократите Шолц по обвързване увери, че съдействието ще продължи четири години, само че неговият сътрудник от партийното управление Дитмар Войдке предупреди в едно изявление, че след две години социалдемократите може да изоставен обединението, в случай че християндемократите не изпълнят желанията им. Още при раждането на една коалиция към този момент да приказваш за бъдещото ѝ заравяне – това, меко казано, е много необичайно. Политическата алчност на социалдемократите явно към този момент е много по-голяма, в сравнение с през последните четири години.
Но те не са единствените. Християндемократите също демонстрираха, че са подготвени да мерят мускули. Зеехофер със своя мастър план и Йенс Шпан с изказванията си за бедността в Германия и помощите за безработни ясно декларират, че техните партии желаят да запазят профила си и не се боят да предизвикат съдружния сътрудник, в случай че това ще донесе партийни дивиденти.
В плен на страха
Този ентусиазъм - да се опази лицето на съответната партия, както и неналичието на всевъзможен възторг при подписването на съдружния контракт демонстрират, че третото издание на необятната коалиция ще бъде много нежна структура. Видно е, че тук са се събрали три партии, изгубили изборите, които са в плен на страха, че недолюбваната необятна коалиция може в допълнение да ги тласне към дъното.
Унинието в Берлин е толкоз огромно, че чак ти иде малко да окуражиш участниците с възклицанието: Хей, това, за което се договорихте, въобще не е толкоз неприятно! Разбира се, във всеки съдружен контракт има защо да се мрънка. И четирите опозиционни партии подробно и напълно основателно изтъкнаха възраженията си против контракта.
Ако всичко бъде изпълнено...
Тримата съдружни сътрудници Шолц, Меркел и Зеехофер (от ляво надясно) след подписването на контракта за взаимно ръководство
Но под линия новата необятна коалиция в действителност има доста добър проект. Тя не затваря очи пред обществените проблеми, най-сетне ще понижи и налозите, ще позатегне тук и там контрола в областта на миграцията и вътрешната сигурност, залага без никакви ангажименти на европейското бъдеще и посвещава най-дългата глава в съдружния контракт на цифровото общество. Разбира се, можеше и повече. Но все пак, откакто сме прочели всичките тези 177 страници, с ръка на сърцето би трябвало да кажем: Ако всичко в този съдружен контракт бъде изпълнено, след четири години хората в Германия ще живеят по-добре от през днешния ден.
Най-големият проблем на контракта в действителност са самите участници в обединението. Защото от изявите им при подписването на контракта човек в действителност го обзема подозрението дали тази необятна коалиция в действителност ще оцелее още три години и половина. И дали всички тези положителни хрумвания, които са записани на хартия, в действителност ще се трансфорат в реалност.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ